АМТИИ – едно губещо семейно предприятие
В Академията цари тоталитаризъм и се шири изключителна шуробаджанащина, алармира Атанас Атанасов, бивш служител във ВУЗ-а
Хвала ви, за родителските грижи синът ви да стане хабилитиран преподавател , но ще има ли на кого да преподава, пита в обръщение към ректора единственият наследник на създателя на Академията Асен Диамандиев
От ръководството на АМТИИ отказаха да отговорят на въпросите на Под тепето
Иво Дернев
Какво се случва в АМТИИ ли? Ще ви кажа. Там цари тоталитаризъм и се шири страшна шуробаджанащина! Така отговори на дълго задавания от Под тепето въпрос Атанас Атанасов. В АМТИИ всички го познават. Не само защото е работил като портиер в период от 3 години и 9 месеца на входа на ВУЗ-а. А защото там той беше малко по- специален човек. Той е зет и единствен наследник на създателя на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство –покойният проф. Асен Диамандиев.
Атанас Атанасов сам потърси медията ни, след серията публикации за трусовете във висшето училище. Покани ни на чаша кафе в красивата къща проф. Асен Диамандиев, която в момента сам обитава. За един откровен разговор, само на няколко метра от невероятния портрет на големия български музикален теоретик, педагог и хоров диригент, рисуван от друг велик покойник- Димитър Киров.
Вероятно тези, които ще прочетат имената си по-долу в този текст, ще се скрият зад крехък параван от обяснения, че имам личен мотив да изляза пред вашите читатели. Ще кажат – той бе уволнен и сега си отмъщава. Сигурно за това чаках близо три години? Да, имам личен мотив. Не мога да мълча, когато голямата мисия на проф. Диамандиев се разпада пред очите ми. Личният ми мотив е спасяването на АМТИИ, защото тя наистина лети в пропастта, бутната там с дружните усилия на много хора, поясни за начало на разговора ни г-н Атанасов . Аз не тая никакви лоши чувства към ректора проф. Милчо Василев. Напротив . И съм му го казвал и държа на това. Но смятам , че приближените му- главен счетоводител и помощник ректор, злоупотребяват с добрината и доверието му и си правят каквото на тях им хрумне. А това не е добре за един ръководител на висше учебно заведение по изкуства, категоричен е събеседникът ни.
Под тепето държи да подчертае, че преди да публикуваме този текст, потърсихме и гледната точка на ръководството на АМТИИ по въпросите, които Атанас Атанасов засяга по-надолу. От висшето училище отказаха коментар.
В името на коректността, бившият портиер на Академията започна с причината за уволнението си. „Една долна лъжа”, по думите му, на една от чистачките, на която помощник ректорът Константин Мечев безрезервно повярвал, и 4 ръчно изписани от него листи А-4 като докладна записка до проф. Василев. В тях той изброява част от проблемите във ВУЗ-а, които го впечатляват и за които е редно да знае и ректорът. Единият от тях е активността на администрацията или по- скоро липсата на ефективност в трудовите навици на чиновниците във висшето школо.
Канцеларистите идват на работа към 8.30ч., пият кафе до 9.30ч. Качват се по кабинетите си до 12 часа. После два часа са в обедна почивка. И в четири, четири и половина ,в пет най- късно, вече ги няма в АМТИИ. Тези хора реално работят по четири часа дневно. Това означава, че половината щат не трябва да го има. Щом вършат работата си за четири часа в деня , в този състав, значи половината от администрацията ще върши работата на цялата за осем часа, колкото е работният ден, пресмята Атанасов. Това искал да информира ректора. Искал да му разкаже и за безкрайните клюкарски истории в ръководената от него образователна институция.
Лично помощник ректорът Константин Мечев ми е казвал, че между нас, НИЗШЕТО съсловие в Академията, трябва да има интриги и разправии, за да вървяла работата. Друг от принципите му, многократно повтарян от него и преди, и след освобождението ми, е „Който не мълчи си отива”. И всички мълчат! От страх! Попитах го: Нормален ли сте, вие сте помощник ректор? За беда, именно на него предадох саморъчно написаните от мен листи – та нали ми е прекият ръководител- с идеята да ги предаде на ректора Василев . Той ги прочете. Каза ми, че няма нужда и че той ще го запознае обстойно с написаното от мен. Подобна беше ситуацията и при главната счетоводителка Христина Колева- и тя ми каза,че не е нужно да ходя при Василев. Доверих им се. Уволниха ме по най-бързия начин, разказва Атанас Атанасов. Лесно им беше-нали съм пенсиониран даскал. Запазих докладната и миналия септември, когато Милчо Василев два пъти ми гостува в дома ми, му ги дадох и му казах много неща. Дали ме е чул? Той ме смъмри. „Защо не ми ги даде тогава”, попита ме. Макар , че аз и сега се съмнявам , че въобще ги е прочел, камо ли да им обърне внимание. Факт е, че в академията промени няма, разкри цялата история около освобождаването си за прелюдия в разговора ни Атанас Атанасов.
За да продължи по същество за академията нататък.
ЩАТЪТ
В АМТИИ има 31 магистърски специалности и 12 бакалавърски. Общо в Академията учат около 650 студенти във всички специалности и курсове- от І-ви курс до докторанти. И в същото време, само административният персонал, е над 50 души. Плюс преподаватели и помощен персонал, това прави общо около 200 души на щат. На 650 студенти. А се разказва като легенда как Диамандиев е работил с един счетоводител и един чистач, когато е създал училището, казва по темата Атанасов.
Навремето, само потокът „Педагогика на музиката” в един курс е бил 120 души- това ми го е казвала покойната ми съпруга Мирена . Като за тези 120 места са кандидатствали 600 кандидати. Сега, тази учебна година, в специалността „Педагогика на музиката” има приети девет деца . Оправданието от академията е: „В много вузове са открити такива специалности”. Ами , помислете и направете така , че да се котирате и да бъдете предпочетени. С две думи- в същността си Академията умира. Студентите намаляват стремглаво с всяка следваща година, но персоналът не мърда. Вярно е, с десет, единадесет човека е повече щатът, но се полагат. Това ми каза тогава помощник ректорът Мечев . Полагат се, ама ако имате 3000 или 5000 студенти, репликира му чрез Под тепето наследникът на Асен Диамандиев.
След ремонта и изграждането на мансардния етаж на Академията, там сега има компютърен кабинет, фитнес зала и една учебна стая. Общо три помещения за ползване от студентите. Всичко друго са канцеларии, луксозно обзаведени, на всичките тези чиновници – дето се чудят какво да правят и могат да свършат за 5 дни онова, което иначе правят в продължение на цял месец . В стария таван на академията имаше десетки стаи с пиана и често децата чакаха на опашка за да се вредят и вземат ключ на стая, за да свирят. Целият двор кънтеше от много, много музики. Всички се спираха, и нашенци, и чужденци, и се удивяваха: Еха, това е Музикална Академия!”. Сега –мъртвило. Всичко горе е канцеларии, а децата ходят по гълъбарниците. С този ремонт се ремонтира сградата, не се ремонтира академията, г-н ректор, обръща се Атанас Атанасов към проф. Милчо Василев.
НЯМАЛО ПАРИ
Има ли пари АМТИИ? Ако няма, то е заради тотално сбърканата финансова политика в управление на Академията. Има безброй примери в това отношение. Да започнем от споменатите по-горе 10 щата, по думите на Мечев. 10 щата, по 700 лева на месец, са 84 хиляди лева на година. Проста сметка. След това да се спрем на Академичните титли, с които се кичат мнозина в АМТИИ и взимат пари за това, с вътрешно решение. Знаете за регистрираната в хасковския съд – Българска академия на науките и изкуствата- БАНИ, нали? Създадената като алтернатива на БАН организация раздава срещу определена сума академични титли на всеки изявен, по-малко или повече, в дадена област. Член на БАНИ се става, като си платиш. Плащаш си даже да ти ушият тога и да станеш академик- има го и в сайта на БАНИ. Ето ви един парадокс- уважаваният от мен Ромео Смилков стана академик още докато беше доцент, преди да стане професор. Това не е научна степен , а титла. Нея я притежават например хора като Орлин Горанов, Валя Балканска, Васил Найденов – с всичкото ми уважение към тях като творци. Тя няма научна тежест. Но носи добри доходи.
В нашата мила родина, в областта на музиката има четирима академици извървели пътя –професор , член кореспондент , академик . Път, подплатен с много трудове, публикации , творби. Това са величията Николай Кауфман , Васил Казанджиев, композиторът Георги Минчев и Пламен Карталов. Академик , това е научна степен, звание. А В Академията, за нископлатените работници нямат пари да увеличат заплатите, но за тези академични титли на БАНИ плащат трицифрени суми, с вътрешно решение. С тези титли се гъделичкат сами, но и получават пари, влиза в темата „финанси” Атанас Атанасов. И продължава с примерите.
Председателят на общото събрание на Академията- проф. Роксана Боганова, според правилата е на обществени начала. Но на нея също й се плаща-за това, че е председател, отново с вътрешно решение. Защо ли? Ето и друг крещящ пример за липса на финансова политика в името на удобството на този или онзи. До кабинката на портиера в централна сграда на академията доскоро имаше книжарница и ксерокс. Тя се поддържаше от наемател , който плащаше сериозен наем на Академията. Книжарницата беше много полезна на студентите, защото имаше много музикална литература и разнообразни помощни и канцеларски материали . На човека обаче не му продължиха договора. Той сам се махна, след като решиха да му вдигнат наема на някакви абсолютно непосилни цени. Това го изгони. След което свалиха на ксерокса отговарящата за докторантите до преди време, вече пенсионирана служителка. Ей така, да й намерят някаква работа за някакви пари. Сега от това помещение академията вместо да печели от наем, плаща заплата на една пенсионерка, която, по думи на студентите, си няма понятие от ксерокс и се чуди как да постави листите за копиране. Е, откъде да има пари академията? Тук недомислено, там недоизмислено, а може би за някои много добре измислено, пита Атанасов.
СЕМЕЙНО ПРЕДПРИЯТИЕ
Както казва Константин Мечев, щатът е такъв, защото тези длъжности се полагат. Проблемът е, че се полагат само за наши хора. Ето и шуробаджанащината в АМТИИ, пред която онзи случай с Делян Добрев в Хасково е просто смешен. Всъщност, излиза, че АМТИИ е като едно голямо семейно предприятие. Но губещо семейно предприятие. Да започнем, казва Атанасов и вади „родословното дърво” на Академията, в което присъстват близо 30 имена.
Най-важният отдел – финансовият. Най-важен, защото Главната, така я наричат протежетата й, счетоводителка Христина Колева, титулувана като завеждаща финансов отдел, е сивият кардинал в Академията. Тя разбира от всичко. От финанси , счетоводство , учебни програми, часове,структура на АМТИИ- факултети, катедри, дисциплини, специалности, преподавателска работа ,архиви. При нея е и снаха й – Мая, която също е счетоводител. Синът й Васил Колев е преподавател, а през лятото за кратко взема и другия си син. Васил Колев е част от Факултет „Изобразително изкуство”, във факултетния съвет е и преподава на докторанти „Управление на проекти” без да е хабилитирано лице. Приятелката на Христина Колева- Пенка Дичева е въпросната, която свалиха долу на ксерокса . Друг приятел на главния счетоводител е Весела Казашка, която дойде от ПУ. Тя отговаря за кариерното развитие- полага се такъв щат. Приятелки на Главната са и Лили Цекова и Ели Накова. Втората е одит /финансов контрол/в АМТИИ. Ако я попитате какво прави днес , сигурно ще ви погледне въпросително. При нея е синът й Стефан Костов, на който са измислили службата „Трудова безопасност”- полага се в щата на академията такава служба, сочи листа Атанасов. Вероятно ще ги накара да ходят с каски , да не падне някой ключ сол на главите им, предполага той шеговито и продължава нататък.
Помощник ректорът Константин Мечев е в Академията сякаш по наследство, както са и много други. Той е син на Дияна Мечева, пенсиониран заместник главен счетоводител. Емилия Йовчева е вечната секретарка на ректорите в Академията от много мандати. Снаха й Радиана Йовчева работи в учебен отдел. Пенсионираната началник Учебен отдел Мария Демирева,свестен работник, пък е първа братовчедка на горе споменатата Емилия. От известно време в академията работи и синът на една от заместник ректорите Тони Шекерджиева- Новак, сочи листа Атанасов.
Касиерът на Академията- Диана Петрова, отскоро назначена на длъжност „Труд и работна заплата” без да има счетоводно образование, също не се чувства самотна в работно време- съпругът й Петър Петров е огняр. Съпругата на единия от деканите – проф. Тодор Киров – Росица Кирова е експерт трудова заетост. Все гръмки служби.
Ето отново малко родова приемственост. Костадинка Йорданова от учебен отдел, сега вече началник на отдела, е дъщеря на Илина Милева, пенсионирана като инспектор в Учебен отдел. Костадинка е и близък приятел на помощник ректора Мечев. Специалист в академията – Маргарита Вълчанова, така я водят-вижте в телефонния указател на АМТИИ,сега помощник на помощник ректора , която, когато бях още на работа , лично съм чул да казва: „Аз не знам какво точно работя в академията”, пък е дъщеря на бивша корепетиторка – Снежана Сократова. Домакинът- Недка Хълчева е снаха на бившия касиер на АМТИИ. Семейната връзка я има дори при чистачите. Тодорка Кандрова работи заедно с дъщеря си Стоянка Дичева, вече извън щата, сестра си Мария Илиева и братовчедка си Мария Шопова. Племенничките на поддръжката – Рафет Халилов- Елмаз и Селвинас работят също като чистачки.
Е, как звучи това? Става въпрос за роднински и приятелски връзки при три четвърти от канцеларистите и служителите . Няма да питаме къде е конкурсното начало в Академията. На какво основание и какъв преподавател е синът на главния счетоводител Христина Колева. Самата тя също чете лекции в момента, за което й се плаща. Чрез вашата трибуна призовавам Министерството на образованието да направи проверка. Трябва да сме ненормалници да не си даваме сметка, че да си преподавател във ВУЗ трябва да отговаряш на определени критерии, да имаш ценз, да имаш определени тапии. Имат ли гореизброените такива? Може и да имат. Ако е така, ще им поднеса извиненията си публично. Но нито един от тези хора не е избран с конкурс. Просто е бил назначен. В АМТИИ не се провеждат конкурси. Но , извинявайте това, не е частна фирма или бащин дюкян, в който можеш да вземеш всеки чирак или да го изхвърлиш щом пожелаеш затова , че много приказва , а образователна институция, която харчи публични средства, прибира дългия списък Атанасов.
ТОТАЛИТАРИЗЪМ
Шуробаджанащината е страшна работа ! Но още по страшното е, че в АМТИИ цари абсолютен тоталитаризъм. Имаме случай на уволнение заради критичен пост във Фейсбук например. Но съм убеден, че главата е просто някаква фигурка. Милчо Василев просто не може да се усети как му слагат динена кора и си вършат каквото си искат. А това е много лошо за един ръководител. В момента в Академията действат на принципа на Нерон- след нас и потоп. Академията потъва, алармира Атанас Атанасов.
ПОРЪЧКИТЕ
Атанас Атанасов се спря и на обществените поръчки във ВУЗ-а. Сега за Жълтото училище има обществена поръчка. Но това е събитие в Академията. Аз съм свидетел, че след като се направи мансардният етаж горе, цялото компютърно оборудване на новите стаи бе направено от брата на помощник ректора Мечев и му е платено . Може да е кадърен, няма лошо. Но и други кадърни има.Това ако не е конфликт на интереси здраве му кажи. Бива, бива автономия, ама чак пък Слободия, вдига рамене отново Атанас Атанасов.
ПРОГНОЗА
Пенсионираният учител дава прогнозата си за бъдещето на Академията, никак нерозова. Ако се продължава така, Академията ще потъне. Тази бомба в един момент ще изгърми-висше учебно заведение без студенти. Ще ме боли много, тъй като знам, от десетките ни разговори, какво е била Академията за маестро Диамандиев. Вечна му памет, поглежда Атанас Атанасов към портрета на стената, рисуван от Димитър Киров. Призовавам всички, които имат мнение по въпроса, да го изразят. Иначе академията пада в пропастта. Стига с това овчедушие и този страх, апелира единственият наследник на създателя на АМТИИ.
ОБРЪЩЕНИЕ
На финал Атанас Атанасов излиза с обръщение към ректора на АМТИИ проф. Милчо Василев: Господин професор Василев,господин Ректор Василев, няма да Ви нарека академик, ако желаете да спасите училището и себе си, вземете мерки и извадете от чадъра Христина Колева, която и без това е пенсионер, и многоуважавания от мен Константин Мечев. Нарцисизмът е болестно състояние, а те и двамата не могат да се погледнат с очите на околните. Заедно с тях и две трети от всички безделници по канцелариите , а там, в техните стаи, поставете пиана и други инструменти за децата музиканти, които идват и искат да учат в музикален университет.А не скъпи кафе машини за хайлазите. Хвала Ви, за родителските грижи синът Ви да стане хабилитиран преподавател , но ще има ли на кого да преподава? Казахте веднъж,че сте добър екип – не,не сте добър екип, г-н Ректор!
Преди да публикува този текст, Под тепето зададе следните въпроси към ръководството на АМТИИ:
Какъв е щатът на академията и колко е месечният фонд заплата?
Колко точно студенти учат в Академията в момента? Колко са били те преди пет години?
Колко академици от БАНИ има на щат в Академията и какви заплати взимат те? Как титлата „академик” се отразява на заплатите им?
Колко извънгранични командировки е имал проф. Василев през 2017г. и какви разходи са били извършени за тях?
Какво възнаграждение получава дамата, която работи на ксерокса до портиерната? Какъв наем е получавала Академията от книжарницата там преди това?
На какво основание и по какво е преподавател синът на главния счетоводител Христина Колева? По какво преподава самата тя и какво е възнаграждението й за тази й дейност?
В колко случая на новоназначени преподаватели в Академията в последните пет години са се провели конкурси? Имало ли е конкурс за назначаването на В. Колев за преподавател?
Има ли семейни връзки сред служители на АМТИИ?
Коя фирма е оборудвала с компютри новите кабинети в мансардния етаж, след големия ремонт в Академията? Имало ли е обществена поръчка?
От Академията отговориха: ЗА ПОД ТЕПЕТО АМТИИ НЯМА ДА КОМЕНТИРА
Трибуната ни остава отворена за дискусия по темата и за публикуване на позиция на ръководството на АМТИИ, при желание от тяхна страна.
От гадостите,които продължавате да бълвате е ясно,че сте от тези,на които е развален рахата! Но колкото повече мърдате,повече ще ви се бърка в…..здравето !
До Стефан Стоянов
Стоянов ,ти явно правиш свирки на дъртия мангал и се учудвам че толкова добре си запознат със биографията му,що не пуснеш жена си или приятелката си да му задоволи малко нагона като е такъв пич ,и то голям.
Къде е МОН. Време е Министерството и прокуратурата да влязат в Академията, докато не са я унищожили тези непрокопсаници…
Не спирам да се чудя на глупостта и наглостта на господата Василев, Мечев и госпожа Колева ! Не разбират,или се правят че не разбират,колко много са потънали в комбинациите и мръсотиите си!Ако смятат,че всичко е наред,защо не отговарят на въпросите на медията !?Склонен съм да вярвам,че ще се самосезира и прокуратурата.
Здравейте, аз съм бивша задочна Студентка от 80- те години.от тогавашното ВМПИ. Впечатлението ми е и че тогава имаше доверени лица на ректора, но всичките до един КАДЪРНИ! МЛАДИ Хора тогава, накои с по няколко специалности , завършили и в Москва, Ленинград, Прага …композитори, диригенти, инструменталисти, музикални теоретици . Спомням си за Иван Спасов, Николай Стайков, Пламен Арабия, Божидар Спасов, Мария Костакева, Здравко Манолов. Илка Петрова, да извиняват останалите по солфеж и задължително пиано целите имена не си спомням Дора и Анастас , Добровски, ….. .От всички взех по нещо и то ми служи още сега Кото преподавател далече от Родината. Към това учебно заведение съм задължена и благодарна. Като чета какво е станало с администрацията, никак не се очудвам че така се е извратило положението. Още тогава треперехме пред секретарки, библиотекарки, портиери и даже чистачки за подписи, служебни бележки, ключове от стаи да се упражняване . И всичко това за да си изпълнят служебните задължения и да се отнасят човешки. Ето докъде се е стигнало.
Бог да го прости Асен Диамандиев. Веднъж ни покани на гости спонтанно, купи на всички по чифт кренвирши и ни показа Барбалячо( любимия му котарак, по думите му- хайдук коте!)
Значи: Имаше много хубави моменти, за които си спомням от моето петгодишно обучение в бившето ВМПИ, за дерибеите администратори чак сега след почти 40 години ми се напомни. Но човек нормално така е устроен: с времето повече да си спомня хубавото от лошото.
Надявам се вашия апел, господин Атанасов по някакъв начин да се чуе където трябва. Но шеговито казано давате ли си сметка, ако гнвздото от оси се разпръсне, че цели династии ще останат без осигурената каца с мед?
Бай Атанас хич не е за подценяване,да знаете!Той е пенсиониран даскал по биология,а много години е бил и директор на училище!Завършил е второ висше образование и е агроном.Ако си е поискал от някоя си значи е пич,а не дрисльо като оня подписал се като „НЯКОЙ СИ“ анонимник.Ще кажа стара нашенска мъдрост-„Кучката ако не си вдигне опашката кучето не тръгва след нея“!А бай Атанас ще попитам да ми каже-кои са тези с вирнати опашки ,че знае ли човек…
FakeNews